Фигурата на трето задължено лице в изпълнителния процес
В рамките на изпълнителния процес съществуват способи за обезпечаване вземането на взискателя, а именно: запор и възбрана. Запорът може да бъде наложен върху движими вещи или вземания.
По искане на взискателя по изпълнителното дело може да бъде наложен запор върху вземане на длъжника от трето лице, имащо качеството на трето задължено лице. Това може да бъде контрагент на длъжника, могат да бъдат запорирани вземания от държавни органи, съществува и възможността да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или да се запорира вземането на длъжника от определена банка.
Възниква въпроса кога се счита наложен запора в тези хипотези: това е моментът, в който третото задължено лице е получило запорното съобщение. В него съдебният изпълнител следва да укаже, че е забранено на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като вещите трябва да бъдат посочени точно. От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането, а третото задължено лице има качеството на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми и му се забранява да ги предава на длъжника. В случай, че третото задължено лице въпреки наложения запор извърши плащане към длъжника, то това плащане не може да се противопостави на кредитора и той може да изиска плащане от третото задължено лице въпреки извършеното към длъжника плащане.
Законът урежда задължения в тежест на третото лице. То следва да отговори на съдебния изпълнител на няколко въпроса, които той следва да укаже в запорното съобщение: дали признава вземането, върху което е наложен запора и ако отговорът е положителен - готово ли е да го плати; има ли претенции от други лица за същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции; превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката в която е открита сметката, както и размера на сумата. Срокът, с който третото задължено лице разполага за отговор, е едноседмичен от връчването на съобщението.
В случай, че третото лице не оспори задължението, то следва да заплати дължимата сума по сметка на съдебния изпълнител, при когото е образувано изпълнителното дело, или да предаде запорираните движими вещи. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.
Възможно е запорираното вземане да е обезпечено със залог на вещи. В този случай, ако лицето, което държи вещта, признае дълга, то следва да я предаде на съдебния изпълнител. Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, това трябва да бъде отбелязано в службата по вписванията.
След налагането на запора възниква възможността запорираното вземане да бъде предоставено на взискателя за събиране или да му се предаде вместо плащане - двете законови възможности за възлагане по чл. 510 от ГПК, стига третото лице да не е платило дължимите суми по сметка на съдебния изпълнител. Това възлагане следва действието на запора. Актът, с който вземането се възлага вместо плащане, е постановление, което се връчва на длъжника.
В първата хипотеза - възлагане за събиране, длъжникът остава титуляр на вземането. Взискателят има ролята на процесуален субституент. Той има право да проведе изпълнителните действия по своя преценка. В случай, че взискателят събере суми, следствие от възлагането, той следва да ги преведе по сметка на съдебния изпълнител, който от своя страна е единственият оправомощен и следва да извърши разпределение.
Във втората хипотеза - възлагане вместо плащане, взискателят придобива вземането, става негов титуляр. За разлика от възлагането за събиране, където е възможно възлагането да надвиши вземането на взискателя, в тази хипотеза възлагането е до размера на вземането на взискателя по изпълнителния лист. Той няма право да получи повече от това, което е присъдено с изпълнителния лист. В практиката този институт се нарича "принудителна цесия".
При възлагането за събиране, законодателят урежда поредност - вземането се предоставя на взискателя, образувал изпълнителното дело. В случай, че той не се възползва от тази възможност, се предоставя на взискателя, направил искане. Напротив, при възлагането вместо плащане такава поредност не е уредена. Всеки от конституираните взискатели може да отправи искане до съдебния изпълнител вземането да бъде възложено вместо плащане. Следва да се отбележи, че един взискател разполага с възможността да му бъде възложено вместо плащане вземането от едно или няколко трети задължени лица.
Настоящата статия е актуална към датата на публикуването и не представлява правна консултация. В случай, че се нуждаете от правна консултация, може да се свържете с нас.
en